През 2009 година сръбската преса заяви авторството на сърбите над шопската салата, а година по- късно македонци и сърби имаха сериозни спорове относно произхода на айвара.
Съперничеството между балканските народи за авторските права над зеленчуковото пюре отдавна тлее, но през 2008 г. то избухна с нова сила, когато македонското правителство реши да превърне в запазена марка своята версия айвар – с патладжани. С други думи – да го брандира.
„Македонското правителство би искало да превърне айвара в световно признаван продукт“, казва тогава говорителят на правителството Ивица Боцевски и добавя, че „брандирането ще направи възможно стандартизирането на ястието и изписването на етикет на всичките му съставки. Това от своя страна ще гарантира качеството и конкурентността у дома, а и на световния пазар“.
Ако Македония беше успяла, запазената марка ще бъде защитена, като производството на храните с нея щеше да бъде допускано само в рамките на страната.
Преди Македония словенска компания не успя да патентова продукта. Тогава тя получи отговор от ЕС, че айвар е името на вид храни и не може да се превърне в търговска марка, собственост на една държава. И Хърватия, и Словения, и Босна и Херцеговина, и Сърбия произвеждат айвар сред традиционните си храни.
Въпреки десетките вариации днес няма балкански народ, който да не познава под една или друга форма пастета от чушки, домати и патладжан.
В Турция, откъдето идва и оригиналът, той се казва biber salçası и в него веднага се усеща солидното количество люти червени чушки. В България лютеницата е с различна степен омекотен вкус, като доматите ту ги има, ту – не, същото се отнася и до чесъна. Името тук е лютеница, и подобно на много други традиционни храни и тази падна жертва през годините на социализма, когато беше сведена до кисело доматено пюре.
Румънците са направили най-голяма стъпка встрани. Те наричат пюрето си zacuscă и освен печените патладжани и червени чушки добавят към него варен боб.
През това време Западните Балкани остават може би най-близо до турския оригинал. Това донякъде личи и от думата, с която наричат своята версия – айвар, която идва от турското hayvar. Все пак, попадайки в тези географски ширини, човек разбира, че малко неща могат да се сравнят с добре сготвения айвар между десетка кебапченца и солидна купчинка кълцан кромид лук.
Колкото до брандирането, гърците се оказват до момента най-сръчни – сиренето фета, маслините каламата, питието узо вече са запазени марки…
Отскоро на българския пазар се появи и Айвар под марката на Олинеза. Приготвен по автентична рецепта, с над 90% печени белени чушки, Айварът определено ще ви накара да забравите за Балканските кулинарни войни… 🙂
Източник: http://www.bacchus.bg